плетен

Речник на българския език

1. плѐтен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

плѐтена, плѐтено, мн. плѐтени, прил. Който е изработен чрез плетене. Плетена чанта. Плетена рокля.

Грешни изписвания (1)

  • плетин

2. плетен — мин. страд. прич. м. р.

плетен е производна форма на плета (мин. страд. прич. м. р.).