пленявал

Речник на българския език

1. пленявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пленявал е производна форма на пленявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пленявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пленявал е производна форма на пленявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пленявал — мин. деят. св. прич. м. р.

пленявал е производна форма на пленявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пленявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пленявал е производна форма на пленявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).