пластил е

Речник на българския език

1. пластил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пластил е е производна форма на пластя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пластил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пластил е е производна форма на пластя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).