плакнел

Речник на българския език

1. плакнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плакнел е производна форма на плакна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плакнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плакнел е производна форма на плакна (мин. деят. несв. прич. м. р.).