плавил

Речник на българския език

1. плавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плавил е производна форма на плавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плавил — мин. деят. св. прич. м. р.

плавил е производна форма на плавя (мин. деят. св. прич. м. р.).