пипкаха

Речник на българския език

1. пипкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пипкаха е производна форма на пипкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пипкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пипкаха е производна форма на пипкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).