пипаха

Речник на българския език

1. пипаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пипаха е производна форма на пипам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пипаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пипаха е производна форма на пипам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).