пипа

Речник на българския език

1. пипа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пипа е производна форма на пипам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пипа е производна форма на пипам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пипа е производна форма на пипам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).