пиляхте

Речник на българския език

1. пиляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пиляхте е производна форма на пиля (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пиляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пиляхте е производна форма на пилея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).