пи

Речник на българския език

1. пи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пи е производна форма на пия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пи е производна форма на пия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).