печелил

Речник на българския език

1. печелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

печелил е производна форма на печеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. печелил — мин. деят. св. прич. м. р.

печелил е производна форма на печеля (мин. деят. св. прич. м. р.).