печелели

Речник на българския език

1. печелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

печелели е производна форма на печеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. печелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

печелели е производна форма на печеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).