печелела

Речник на българския език

1. печелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

печелела е производна форма на печеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. печелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

печелела е производна форма на печеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).