петнила

Речник на българския език

1. петнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

петнила е производна форма на петня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. петнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

петнила е производна форма на петня (мин. деят. св. прич. ж. р.).