пестяла

Речник на българския език

1. пестяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пестяла е производна форма на пестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пестяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пестяла е производна форма на пестя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).