пестели

Речник на българския език

1. пестели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пестели е производна форма на пестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пестели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пестели е производна форма на пестя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).