перчило

Речник на българския език

1. перчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

перчило е производна форма на перча се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. перчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

перчило е производна форма на перча се (мин. деят. св. прич. ср. р.).