пенявил

Речник на българския език

1. пенявил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пенявил е производна форма на пенявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пенявил — мин. деят. св. прич. м. р.

пенявил е производна форма на пенявя (мин. деят. св. прич. м. р.).