пените

Речник на българския език

1. пените — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пените е производна форма на пеня (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

пените е производна форма на пея (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).