пенила

Речник на българския език

1. пенила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пенила е производна форма на пеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пенила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пенила е производна форма на пеня (мин. деят. св. прич. ж. р.).