пенил

Речник на българския език

1. пенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пенил е производна форма на пеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пенил — мин. деят. св. прич. м. р.

пенил е производна форма на пеня (мин. деят. св. прич. м. р.).