пенело

Речник на българския език

1. пенело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пенело е производна форма на пеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пенело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пенело е производна форма на пеня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).