пенели

Речник на българския език

1. пенели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пенели е производна форма на пеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пенели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пенели е производна форма на пеня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).