пенел

Речник на българския език

1. пенел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пенел е производна форма на пеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пенел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пенел е производна форма на пеня (мин. деят. несв. прич. м. р.).