пелтечило е

Речник на българския език

1. пелтечило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пелтечило е е производна форма на пелтеча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пелтечило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пелтечило е е производна форма на пелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).