пелтечили

Речник на българския език

1. пелтечили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пелтечили е производна форма на пелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пелтечили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пелтечили е производна форма на пелтеча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).