пелтечели

Речник на българския език

1. пелтечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пелтечели е производна форма на пелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пелтечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пелтечели е производна форма на пелтеча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).