пеех

Речник на българския език

1. пеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пеех е производна форма на пея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пеех е производна форма на пея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).