парнете

Речник на българския език

1. парнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

парнете е производна форма на парна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. парнете — повелително наклонение, мн. ч.

парнете е производна форма на парна (повелително наклонение, мн. ч.).