парнело

Речник на българския език

1. парнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

парнело е производна форма на парна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. парнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

парнело е производна форма на парна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).