парнели

Речник на българския език

1. парнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

парнели е производна форма на парна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. парнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

парнели е производна форма на парна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).