папала

Речник на българския език

1. папала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

папала е производна форма на папам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. папала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

папала е производна форма на папам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. папала — мин. деят. св. прич. ж. р.

папала е производна форма на папам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. папала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

папала е производна форма на папам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).