палнел

Речник на българския език

1. палнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

палнел е производна форма на пална (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. палнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

палнел е производна форма на пална (мин. деят. несв. прич. м. р.).