палил

Речник на българския език

1. палил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

палил е производна форма на паля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. палил — мин. деят. св. прич. м. р.

палил е производна форма на паля (мин. деят. св. прич. м. р.).