пакостели

Речник на българския език

1. пакостели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пакостели е производна форма на пакостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пакостели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пакостели е производна форма на пакостя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).