ощърбявала

Речник на българския език

1. ощърбявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощърбявала е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощърбявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощърбявала е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ощърбявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ощърбявала е производна форма на ощърбявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ощърбявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ощърбявала е производна форма на ощърбявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).