ощърбявал

Речник на българския език

1. ощърбявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощърбявал е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощърбявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощърбявал е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ощърбявал — мин. деят. св. прич. м. р.

ощърбявал е производна форма на ощърбявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ощърбявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ощърбявал е производна форма на ощърбявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).