ощърбил съм

Речник на българския език

1. ощърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощърбил съм е производна форма на ощърбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ощърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощърбил съм е производна форма на ощърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).