ощърбели

Речник на българския език

1. ощърбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ощърбели е производна форма на ощърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ощърбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ощърбели е производна форма на ощърбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).