ощипете

Речник на българския език

1. ощипете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ощипете е производна форма на ощипя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ощипете — повелително наклонение, мн. ч.

ощипете е производна форма на ощипя (повелително наклонение, мн. ч.).