ощипа

Речник на българския език

1. ощипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ощипа е производна форма на ощипя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ощипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ощипа е производна форма на ощипя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).