ощетило

Речник на българския език

1. ощетило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощетило е производна форма на ощетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощетило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ощетило е производна форма на ощетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).