ощастливявах

Речник на българския език

1. ощастливявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

ощастливявах е производна форма на ощастливявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. ощастливявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

ощастливявах е производна форма на ощастливявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).