ощастливявал

Речник на българския език

1. ощастливявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощастливявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ощастливявал — мин. деят. св. прич. м. р.

ощастливявал е производна форма на ощастливявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ощастливявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ощастливявал е производна форма на ощастливявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).