ощавяха

Речник на българския език

1. ощавяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ощавяха е производна форма на ощавям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ощавяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ощавяха е производна форма на ощавям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).