ощавяла

Речник на българския език

1. ощавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощавяла е производна форма на ощавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощавяла е производна форма на ощавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ощавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

ощавяла е производна форма на ощавям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ощавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ощавяла е производна форма на ощавям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).