ощавил е

Речник на българския език

1. ощавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощавил е е производна форма на ощавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощавил е е производна форма на ощавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).