ощавило е

Речник на българския език

1. ощавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощавило е е производна форма на ощавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощавило е е производна форма на ощавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).