ощавила

Речник на българския език

1. ощавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощавила е производна форма на ощавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ощавила е производна форма на ощавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).