ощавели

Речник на българския език

1. ощавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ощавели е производна форма на ощавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ощавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ощавели е производна форма на ощавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).